История на Арт-Терапията.
Когато в средата на ХХ век британският images (10)художник Адриан Хил попада в белодробна клиника, забелязва, че заниманията с изкуство му помагат да се възстанови по-бързо. Решава да помогне и на другите пациенти с “лекуващото” изкуство. Измисля термина арттерапия, който се оказва изключително подходящ и се приема добре. Създател на арттерапията е Карл Юнг, който изобретява техника, наречена активно въображение. През втората половина на ХХ век отделните психологически школи подхождат към арттерапията различно – като процес, параметри, взаимодействие с различни групи пациенти (възрастни, хора, преживели травми, стрес или търсещи собствения си център). Има дейности, които обхващат по-болезнената, по-тъжната и мрачна страна на човешкия живот, но има и арттерапия, ориентирана към позитивната психология, която е нова школа, обяснява проф. Петер Цанев, ръководител на катедра “Психология на изкуството и художествено образование” в Националната художествена академия. Когато се заговори за психология на личността, обикновено се смята, че някой има проблем. И това е една от причините на арттерапията да се гледа с клиничен знаменател, с акцент върху лекуването. Арттерапията изследва психологическите параметри на съвременния човек чрез изкуството. Това не е някаква парамедицинска дейност, не е нещо, което минава изцяло към терапиите.

През 60-те години на ХХ век у нас се появяват първите пионери в арттерапията и един от тях е Александър Маринов. Като дългогодишен ръководител на клиниката в гр. Бяла е бил по-известен в чужбина, отколкото у нас. Той притежавал изключително ценна и богата колекция от картини на психично болни пациенти при арттерапия, както и на други хора с проблеми. Къде е тя сега, не е известно. Знае се, че преди да почине, той е имал намерение да я завещае на клиниката в Хайделберг.

С най-стари традиции е Британската асоциация по арттерапия. Една от основателките й – Даяна Уолър, е идвала няколко пъти в България. През последните години тя успешно работи с пациенти в гранична трета възраст, с хронични заболявания и трудна комуникация. Резултатите показват, че арттерапията е сред най-действените
инструменти за подобряване на здравето и качеството на живот и на неговото удължаване.

При децата проблемите са по-специфични според това дали те са с дефицити, проблеми в поведението, психологическа корекция. Най-интересната тенденция според проф. Цанев е засиленият интерес към арттерапията в професионалните среди, на хората, занимаващи се с изкуство – арттерапия, обърната и към психологията на твореца.
Има дълга история за това как изкуството или изобразителната дейност може да служи като инструмент за диагностика на определени заболявания и симптоми. Важно е доколко интерпретацията ще е строго клинична или доколко ще има баланс между съзнавано и несъзнавано в информацията. Това е интересна сфера за изследване, дори на моменти малко плашеща, подчертава проф. Цанев.

Има школи, които се занимават с търсене на скрития свят на рисунката. Това е друга реалност в изкуството, свързана с онова, което е закодирано в него. То може да е свързано с нас самите или с връзките ни с останалите – в социален, психологически и в психо-физически план, като физиология и емоции. Не само нашето съзнание, но и нашият организъм ни подава сигнали, винаги сме в момент на автокомуникация. И това важи с пълна сила за съвременния човек – отчужден от самия себе си, от своята симптоматика. Той “репресира” своето тяло и душа. А изкуството е канал, по който тази информация може да достигне до него и да бъде разбрана.

Арттерапията е процес на автокомуникация, в който е включен този, който рисува, но темата за възприемащият изкуството е не по-малко интересна. Според проф. Цанев съществува вътрешен език, изразност, свързана с хора, които имат определена нагласа към себе си и реалността. И всички те харесват творби, които съдържат тази изразност. Това се забелязва и при деца, и при възрастни художници. Става дума за хора, които усещат една творба като своя, но не защото тя е на известен художник, а защото я преживяват пълноценно. И между тях съществува вътрешен експресивен език, който споделят.

“Съвременният човек често преживява депресия, която е задължителна за здравето му
според някои изследователи. Ако забраним на хората да преживяват депресия, ние убиваме тяхното емоционално-интелектулно развитие. Този дисбаланс или криза може да бъде коментиран като заболяване, но и като оздравяващ процес. Изобразителната дейност също има подобен характер. Ако търсим изцяло позитивното изкуство, създадено само за релаксация, това, което художниците наричат кич, ние приспиваме или убиваме емоционалния потенциал на човека”, категоричен е проф. Цанев.
През последните години има голям интерес към мултисензорно изкуство, свързано с тактилност, мирис, звук, гравитация. Този интерес резонира и в полето на арттерапията. Има програми, ориентирани към незрящи, към хора с различни дефицити.

В центровете по арттерапия в Германия пациентите вече правят художествени инсталации, а не рисунки, не моделират пластики, а създават концептуални творби и инсталации в галерийни пространства.

В днешно време арт-терапията е отделна форма на психотерапия  от т.нар. „креативни терапии”, която използва материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични теории и техники с разбиране на психологичните аспекти на творческия процес. При арт-терапията целта не е естетическото качество на произведението, а свободният израз на психични съдържания. Творческият процес се използва, за да помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат когнитивните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си и да бъдат способни да се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.

Правенето на изкуството се счита за възможност за изразяване на себе автентично и спонтанно, използвайки въображение, преживяване, което във времето може да доведе до себеосъществяване, емоционално коригиране и възстановяване.

Арт-терапията се различава от други форми на психотерапия по това, че е налице тристранен процес между клиента, терапевта и образа или създадения продукт. По този начин предлага възможност за изразяване и комуникация и може да бъде изключително полезен метод за хора, които намират за трудно да изразяват техните мисли и чувства вербално.