IMG_5411Здравейте, казвам се Вера Николова и съм с диагноза рак на гърдата от 2002 г. Когато за първи път чух диагнозата, не исках да повярвам, че това  се случва на мен и дълго време си мислех, че е грешка. Преминах през период на шок, отчаяние. Питах се „защо на мен”, просто не исках да умирам, защото децата ми имат нужда от мен. Съвзех се и реших, че трябва да се боря. Преминах през химиотерапия, лъчетерапия и последваща хормонотерапия.

През годините имах четири рецидива, през 2004, 2006, 2008 и през 2012 години. Болестта не ме остави на спокойствие. От време на време ми напомня за себе си, но това не ми пречи да се чувствам добре, да се радвам на живота, всяка сутрин да благодаря на Господ, че съм жива и да се радвам на всеки ден.

Искам да кажа на всички момичета, които чуват дигнозата, запазете спокойствие, поплачете си, когато ви се плаче, преминете през всички етапи, но се изправете и започнете борбата, заслужава си !

Да споделям моя живот и опит с вас и да се чувствам полезна ми дава стимул да продължавам напред – днес, утре, догодина …

46966548_313964172774119_4578191647250055168_n (1)Казвам се Жечка Илиева,

Мога да започна представянето си с дъщеря, сестра, майка, любима, сървайвър, детски психолог и куп други неща, но предпочитам да започна с цитат от Пипи Дългото чорапче: “Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите”.   Разбрах за себе си, че съм нещотърсащ едва след като ме срещна болестта в началото на 2013 година. Много мислих върху това, защо ми се случи, в името на какво се случва всичко това. И отговорите започнаха да идват от само себе си… Аз отделях прекалено много време и сили, за това да обгрижа другите, забравяйки себе си и опитвайки ce да отговаря на определен стандарт и нечии очаквания. При това, стандарт и очаквания, който не съм си поставила аз самата, а Някой, чието мнение е било авторитетно за мен.

И изведнъж осъзнах, че това е път за никъде. Че трябва да погледна навътре, а не навън, да намеря опора в себе си, а не във външните проявления. Така започнах да се вслушвам в себе си, да изучавам собствените си способности за самовъзстановяване.  Дадох си сметка, че смисълът на урока става ясен с времето.

 Днес, знам, че Животът има много “езици”. Някой разбира знаците, друг намира отговорите чрез буквите в книгите, а на някои им се налага да се разболеят – да полежат и да помислят. Явно това беше моят начин да открия собствената си значимост.

Днес, продължавам да бъда „нещотърсач“ и това ми дава възможност да разбирам по-добре себе и другите.

Днес, вярвам че ние можем да се излекуваме с помощта на своето съзнание. Това е заложено в нас изначално. Цялата сила е в нас самите. Важното е да се събудиш от съня на реалността и да поискаш да получиш изцеление.

Днес, живея в разбирателство със себе си и се опитвам да помагам и на другите да преоткрият себе си…с Любов!

АнтонианаПсихолог Антонина  Топалова

Здравейте, мили момичета и жени, които се сблъсквате с думите: „Имате рак на гърдата, положението е сериозно и трябва да се справим с проблема”. Разбирам ви напълно, защото преди осем години  и аз – Антонина Топалова на деня 17 септември празник на София, Вяра, Надежда и Любов – чух тези думи. Но ето – жива съм и убедена, че ракът е отстъпил не две крачки, а окончателно назад от моя живот и този на близките ми. Разказах етапите си на лечение във филм, който се излъчваше по една телевизия със здравна тематика.

Виж повече

 

GT7Q9581Здравейте, аз съм Милена.

Ракът дойде у дома като неканен гост. Изненадата и шокът бяха  големи, не знаехме как да го изгоним.  Винаги съм била голямата опора на моята майка, но в този момент  се почувствах безсилна. Повече от всякога имахме нужда от  истински приятели, които да

ни подадат ръка.

Намерихме ги в Клуба на Една от 8. Днес майка ми е здрава, а аз съм щастлива да бъда част от  Фондация ”Една от 8″.

 

Хермина Емирян 

Здравейте, Казвам се Хермина Емирян.

herminka pic

Преди вече 19 години, в крехка тийнейджърска възраст, и аз раз¬брах какво е рак от първо лице. С помощта на семейството си и на много познати и непознати хора от близо и далече, имах шанса да се излекувам, след което пълно¬ценно да завърша училище, психология и да се отдам на работата в неправителствения сектор.

Вече 15 години под една или друга форма работя за каузите на хора в неравностойно и затруднено положение. Това е моят начин да се отблагодаря за шанса, който имам да живея втори живот и да го направя смислен и значим за себе си и хората около мен.

ivanИван Сотиров

Професия:  Адвокат
Специалност Право,
Софийски университет „Св.Климент Охридски” 1981г.
Главен юрист на Конфедерация на независимите синдикати в Бъгария (КНСБ)
Адвокат на Управителния съвет на Български лекарски съюз
Професионален опит:
1984 -1989 г. : Началник отдел „Правен” в район Люлин, гл. юрист в община „Връбница”, ст. юрисконсулт в Столична община.
Началник отдел „Приемна” 1990-1997г  в администрацията на президента д-р Желю Желев