Емоциите на прага на „Царството на здравите"

Мисъл на Сюзън Зонтаг гласи, че „всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар, че предпочитаме да си служим само с по-добрия паспорт, всеки рано или късно е принуден поне за кратко да се легитимира като поданик на другото царство”

Какво се случва с човек, който сега се връща от царството на болните?

Чуваш, че болестта си е отишла. Всички хора около теб се радват и сякаш се връщат към живота си, но в теб стои едно постоянно тревожно чудене дали ти ще успееш да продължиш напред и дали болестта няма да се завърне отново.

Нормално е след приключване на лечението е да си изпълнена със смесени чувства. Има облекчение, че болестта вече я няма и можеш да се върнеш към предишния си ритъм, но в същото време се повишава тревожността от неизвестното.

До този момент тялото е било слабо, нуждаещо се от грижи, а психиката “твърда и силна”, за да издържи преживяното. Сега, когато тялото укрепва, психиката позволява на всичките удържани до този момент емоции като страх, тревога и тъга да излязат на повърхността.

Силната тревога навярно е свързана с неизвестността дали ти предстои живот, изпълнен с несигурност и притеснения, изискващ непрестанна грижа за здравето или един пълноценен живот, изпълнен с увереност, радост и планове за бъдещето.

След като завърши активното лечение, може и е нормално да изпитваш полюсни чувства - от облекчение и щастие, до страх и депресия.

Напълно нормално е,  ако след края на лечението чувстваш:

Облекчение, че лечението е приключило успешно;

• Надежда за бъдещето;
• Щастие, че се връщаш към обичайното си ежедневие;
• Самота, защото хората не разбират през какво си преминала ипреминаваш;
• Страх, че ракът ще се появи отново;
• Безпокойство преди прегледи или резултати отизследвания;
• Несигурност за бъдещето;
• Натиск от семейство и приятели, които очакват да си същатакакто преди;
• Притеснения за страничните ефекти от лечението;
• Тревоги, свързани със семейните финанси и връщането наработа;
• Липса на увереност поради промените, настъпили с тялото ти и намалено сексуално желание;
• Повишена емоционална чувствителност - например, може да започнеш да реагираш свръхемоционално, дори когато някой те попита “Как си?”;
• Гняв — може да си ядосана за преживяното и как то е повлиялона живота ти.

Признаването на това как се чувстваш може да ти помогне да преодолееш емоциите си. Важно  е да балансираш позитивните си очаквания за дългогодишна ремисия с реалността, че се страхуваш от болестта.

Опитай се да контролираш стреса в тези моменти като:

Приемеш, че е нормално да имаш много и силно проявени чувства;

• Опиташ се да ги анализираш, от къде идват, защо точно сега, какво искат да ти кажат;
• Позволи си свободно да говориш за емоциите си, да споделяшстраховете и надеждите си с близки и приятели. Изследвания показват, че пациенти, които които свободно изразяват своите страхове и емоции, породени от болестта, обикновено успяват по-бързо и ефективно да се адаптират към  новата ситуация и да продължат живота си пълноценно.
• Потърсиш психологическа подкрепа от специалист.

Ракът винаги ще присъства в съзнанието ти, но твоята най-важна задача е да не му позволяваш да го управлява. Важни за едно успешно връщане в “царството на здравите” са твоите нагласи и вярвания, както и разбирането и подкрепата на твоите близки.