Ремисията и емоционалната стабилност
Ракът на гърдата е сериозно изпитание, което преобръща живота на човек.Спира естествения му ритъм. Захранва страха от смъртта. Променяежедневието, приоритетите, плановете за бъдещето, начина на мислене и наобщуване с хората. По време на лечението много от жените спират да работят.Затварят се у дома, не желаят да се срещат дори с приятели, а излизането есвързано най-вече с ходене до болницата.
Диагнозата за всеки може да включва различни терапии, но общото е дълъгпроцес на лечение, физическа болка, стрес, несигурност и умора.
С приключването на лечението идва моментът за връщане в активния живот –работа, възобновяване на социалните контакти, поемане на семейнитезадължения. Това звучи едновременно толкова желано и толкова плашещо.Нашите лични очаквания и тези на социалната среда са да се завърнем къмнормалния начин на живот, но често дългият период на фиксиране върхуболестта е създал множество бариери “ Искам, но не мога.”, “ Трябва, но не знамкак.”, “ Има ли смисъл изобщо да опитвам?”
След облекчението от приключване на лечението, често следва продължителенпреход в търсене на новото нормално. Най- вероятно в ума ти се прокрадвавъпроса “Чудесно е, че ще се върна в старото нормално, но дали съм“нормална” по старому?” Промяната на гледната точка към живота, търсенето нановото нормално е път и той изисква своето време, а то е индивидуално завсеки.
Лечението е приключило и най-вероятно физически вече си готова да се върнешв активния живот, но е възможно психически да имаш бариери, които правяттова да изглежда трудно или дори невъзможно. За разлика от тялото, коетозапочва да се възстановява и укрепва, психиката до този момент е трябвало дабъде “силна” и сега се “отпуска”. Често емоционалното въздействие надиагнозата и лечението продължава години след края на терапиите.
Заедно с психолога Надежда Милева, разработихме следващите раздели, в които ще разгледаме кои са вътрешните съпротиви, които нипречат да се върнем към така желания предишен ритъм и как да ги преодолеем? Ще обсъдим как различните задължения и очаквания могат да захранят нашататревога и какви са начините да се справим с това.
Да приемеш, че лечението приключва и ти отново си в нормалния ритъм на живот, е толкова трудно, колкото и да приемеш,че си болна. Сега, когато знаеш какво е да боледуваш, знаеш цената и на това да си здрава. Продължи живота си, наслаждавай се на социалните си роли на партньор, майка, дъщеря, работещ и т.н. Надяваме се, че с разработените от нас материали ще ти помогнем да приемеш себе си за здрав човек, който продължава живота си, има правото да е щастлив, да пътешества, да се грижи за себе си и за другите. Най-вероятно страхът ще продължава да те посещава, но ти вече ще знаеш как да го посрещнеш и да не му позволиш да управлява живота ти.
