Как да кажа на детето си?
КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА РАКA НА ГЪРДАТА
Всяка година в България над 4 000 жени чуват диагнозата „рак на гърдата”. В много от случаите те имат малки деца, също като теб.
Диагнозата сама по себе си е тежко изпитание, но ако имаш деца, тя носи и допълнителни притеснения – кога и как да им съобщиш, как и дали да говориш с тях за болестта, как да се справиш с реакциите им и да бъдеш тяхна опора.
Много семейства се стремят да създадат изкуствено чувство на нормалност и да продължат все едно нищо не се е случило, като не говорят за болестта и за всичко, свързано с нея. Но дори и да не използваме думи, емоциите в семейството говорят сами по себе си, че нещо сериозно се е случило. Децата са изключително интуитивни, те долавят промяната на атмосферата в дома и в поведението на своите родители. Психолозите в цял свят единодушно съветват да се разговаря с децата за болестта и ние се присъединяваме към тях, и те окуражаваме да споделиш с тях по подходящ за възрастта им начин. Те имат нуждата да получат адекватна информация за заболяването на майката, помощ да го осмислят и преживеят по свой начин.
Знаем, че да говориш с децата за рака, когато ти самата не се чувстваш много силна, изисква от теб не само смелост и честност, но и много търпение. Твоят природен инстинкт като родител, е да ги защитаваш, да правиш най-доброто за тях, а в разрез с това ти се налага да проведеш един нелек разговор за диагнозата, която имаш и пътя, който ти предстои да изминеш. Може този разговор да ти се струва труден, но знай, че в повечето случаи той ще помогне както на теб, така и на тях. Много изследвания показват, че децата се тревожат по-малко, когато знаят какво се случва и се плашат по-малко, когато познават действителността, макар и да я разбират по своя детски, наивен начин.
Тук ще намериш информация какво в общи линии могат да разберат децата на различните възрасти, за заболяване, като рака на гърдата и как могат да реагират на това, което ще чуят. Тя ще ти даде насоки как да проведеш този разговор, за да продължиш да поддържаш хармоничния баланс в общуването си с тях: от една страна, за да ги освободиш от страха и чувството за вина, а от друга страна, да не ги претовариш, като поставиш прекомерно бреме върху тях.
ПОДГОТВИ СЕ ЗА РАЗГОВОРА
Когато си взела решение да споделиш за диагнозата с децата си, е нужно да бъдеш спокойна, открита и честна относно собствените си чувства и усещания. Необходимо е не само да казваш и споделяш информация, но и да го правиш така, че децата да те чуят и разберат. Важното е те да усещат любовта ти, вътрешната ти сила, готовността ти да се справиш с настоящата ситуацията.
Всяко дете реагира различно на такава информация. Това може да зависи от възрастта, от естествената психологическа стабилност на детето, от домашната атмосфера и среда, от характера на заболяването ти и прогнозата, от способността на възрастните да осигурят внимание, грижа и подкрепа. Ти най-добре познаваш своите деца, довери се на усещанията си, когато избираш подхода.
Подготви се за трудните въпроси, които децата могат да ти зададат. Бъди готова, че е възможно детето да ти зададе и въпроса: „Мамо, ти ще умреш ли?“. Това може да се случи още в началото или няколко седмици/месеци след като си му споделила за диагнозата си.
Много често децата се страхуват да не изгубят родителите си, независимо дали са с онкологична диагноза или не. На определен етап от развитието си те имат нужда да разберат какво е смъртта, затова трябва да се чувстват свободни да дискутират темата за смъртта без да се срамуват или да се чувстват виновни.
Дори и да не ти е комфортно, опитвай се да използваш думата „смърт“, когато говорите по темата. Замяната ѝ с други думи и определения, може да обърка децата и да доведе до страхове, свързани с тях (например, ако обясняваш смъртта като сън, от който няма да се събудим, това може да доведе до страхове, отнесени към съня или заспиването).
Предлагаме ти няколко варианта за отговор на този труден въпрос от книгата на Joan Hamilton “When a Parent is sick: Helping parents explain serious illness to children (Nova Scotia: Pottersfield Press, 2007), 31-32 стр.
„Някои хора умират от рак, но много от болните се подобряват и живеят до дълбока старост“
„Докторът смята, че ще се оправя. Много хора с рак живеят толкова дълго, колкото и останалите, които нямат. Ако нещо се промени, задължително ще ти кажем.“
„В момента докторът казва, че мама се справя добре, лекарствата помагат и ме лекуват. Ако нещо се промени и лекарствата спрат да действат, задължително ще ти кажем.“
Също така можеш да потърсиш примери от природата, с които да обясниш смъртта като естествен процес без да се налага да го свързваш с твоето заболяване.
ИЗБЕРИ ПОДХОД ЗА РАЗГОВОРА СПОРЕД ВЪЗРАСТТА НА ДЕТЕТО
0 – 2 години
В тази възраст по-скоро общуването е без думи. Заради физическата и емоционалната близост с майката, бебето моментално "разчита" емоционалната откъснатост, депресията, негативните преживявания на майката и е възможно да реагира с нервност, раздразнителност, дори с отказ да се храни.
Няма как диагнозата да не провокира у теб тревожност, страх и тъга, но когато общуваш със своето бебе, се опитай да останеш възможно най- спокойна, излъчвай своята любов, привързаност, топлина към него чрез гласа и интонациите си, говори му позитивно, за да продължи то да се чувства в безопасност.
2-3 години
В тази възраст децата все още не разбират смисъла на случващото се, но усещат липсата на контакт с тях, подобно на чувството на глад, тревожност, страх.
Колкото и да си тревожна и изплашена, опитай се да отделяш нужното внимание на детето, говори му спокойно и позитивно, за да запазиш контакта си с него. Можеш да му споделиш защо си малко тъжна на разбираем за него език, бъди сигурна, че детето вече е забелязало твоето настроение.
Малкото дете на 2-3 години вече може да задава първите прости въпроси. Възможно е да те попита и нещо свързано с лечението ти, което му е направило силно впечатление. Отговаряй му открито, на прост, удобен за децата език. Отговаряй точно на зададените въпроси и по същество, без да навлизаш в подробности. Ако детето повтаря въпроса си отново и отново, отговаряй толкова пъти, колкото е необходимо, дори ако ти изглежда „глупав“ и го чуваш за пореден път. В крайна сметка, то по същия начин те моли да препрочиташ любимите му книги много пъти или да му пускаш едно и също анимационно филмче, нали?
Типично за тази възраст е и т.нар. „магично мислене“. Можеш да използваш любимите герои на детето, за да пресъздадеш приказка или история, в които да вмъкнеш темата за болестта си и така по-нагледно да обясниш какво се случва с теб самата. Приканвай детето да споделя фантазиите си – от тях ще разбереш как то възприема ситуацията в семейството. Говорете за тях и за чувствата му, така ще продължиш да си подкрепяща фигура за него.
5-11 години
В тази възраст децата вече правят прехода от „магичното мислене“ към реалността. Страховете се засилват, въпросите стават много.
Децата все още трудно могат да разберат сериозността на заболяването и лечението. Но е важно да не подминаваш или неглижираш въпросите им, да не избягваш да говориш за промените, които се случват с теб и с твоя външен вид. Едно добро начало би било да им кажеш по подходящ начин какво ти се случва и това, че се лекуваш.
Опитай се да разбереш какво вече знаят за рака, така че да поправиш евентуални грешни схващания, които често пораждат страхове у децата. Ето трите най-често срещани детски страхове и погрешни схващания за рака:
Вината е моя!
Малките деца често вярват, че ракът е причинен от нещо, което са казали, направили или смятали за лошо. Важно е да увериш децата си, че нищо, което са направили, казали или помислили, не причинява рак. Ракът не е наказание.
Ракът е заразен!
Помогни на децата да разберат, че хората не могат да „хванат“ рак от друг човек. Предвид възрастта на децата, разкажи им повече за рака като болест.
Всички болни от рак – умират!
Можеш да обясниш, че ракът е сериозно заболяване, но милиони хора се лекуват от него и продължават живота си. Ако децата знаят за човек починал от рак, кажи им, че в някои случаи това се случва - има хора, които не успяват да се излекуват поради различни причини. Разбирането за смъртта на тази възраст вече е по- осъзнато и реално. Важно е да обясниш, че тази болест макар и сериозна, е лечима и мама ще мине през всички лечения, за да се оправи и да е до тях.
Можеш да провериш дали децата ти вярват в някое от изброените по-горе грешни схващания, като ги провокираш с фрази като: Някои деца мислят... , Чували ли сте...?... ?
Подробностите за лечението обсъждайте само, ако то се интересува от това и задава въпроси. Отговаряй на въпросите на детето в границите на разбираемото за него.
Децата, на тази възраст, се притесняват за това как болестта ще се отрази на ежедневието им – мама ще бъде ли до тях, ще се случва ли всичко както преди. Рутината е важна за тях, защото им дава чувство за сигурност. Добре е да им обясниш промените, които ще настъпят в ритъма на ежедневието по време на лечението ти - кой ще ги води на детска градина или училище, кой ще ги гледа когато отсъстваш, кой ще им готви, кой ще им помага с уроците и т.н. За тях е важно да знаят предварително, че когато завърши лечението ти, ще продължиш да правиш това, което си правила и преди.
Когато децата са на възраст между 5 и 11 те вече осъзнават повече - много вероятно да се опитат да скрият своите чувства и страхове, за да те предпазят. Това може да се отрази на поведението им в училище и вкъщи, в отношенията с приятелите. Можеш да им разкажеш за това как се чувстваш и ги насърчи да говорят и те за това какво изпитват.
12-18 години
Реакциите на тийнейджърите към болестта на майката могат да бъдат много разнообразни - от истерия и бурна реакция, до тих шок или игнориране. На тази възраст страховете от загуба на любим човек, тежките болести, самотата, смисълът на битието и крехкостта на съществуванието като цяло възникват в цялата им реалност. Това е значим и необходим етап от израстването им и затова е важно да обсъдиш заедно с тях тези страхове на подходящото за тях ниво на възприятие. Можеш да им споделиш как ти приемаш тези екзистенциални проблеми. Начинът, по който ти преработваш тези страхове ще им даде адаптивния жизнен модел на поведение при проблемни ситуации.
Повечето тийнейджъри са чували за рака и може би знаят някои неща. Самите те, или техни приятели, вероятно познават някого, починал от рак. Важно е да разбереш какво знаят за рака на гърдата. Например, знаят ли, че в днешно време терапиите за това заболяване са далеч по-ефективни и че тази диагноза не означава непременно смърт? Тийнейджърите вероятно ще искат да научат повече за рака на гърдата и неговото лечение, бъди готова да им дадеш тази информация, в противен случай могат да попаднат в интернет на неподходяща и недостоверна информация.
Всички деца са различни – някои са по- чувствителни, някои са отворени, а други по-затворени в себе си. Възможно е някои тийнейджъри дори да изглеждат безразлични и, също както някои възрастни, да се преструват, че нищо не се случва. Може дори да откажат да разговарят по темата. В този случай е добре да се съобразите с тяхната реакция. Децата, които реагират с избягващо поведение, изпитват истинска болка от чутото. Те не се чувстват достатъчно готови и не искат да се изправят пред истината, която изглежда очевидна или да задават въпроси за нещо, което им се струва толкова разстройващо. Те са психически по-крехки и опитът да ги запознаеш с диагнозата си, за да имат представа какво всъщност се случва с теб, вероятно ще ги накара да се оттеглят в себе си още повече. Тази реакция може да те нарани, но вероятно това е техният начин да преработят информацията. Дай им да разберат, че ти си на разположение да обсъдите темата, когато са готови.
Момичетата може да се притеснят, че и те ще се разболеят от рак на гърдата, особено ако са чували, че е наследствена болест. Важно е да обясниш, че в действителност, едва 10% от случаите на рак на гърдата, са свързани със семейно предразположение.
Момчетата, от друга страна, може да не знаят как да говорят за рака на гърдата, тъй като свързват женските гърди със секса и за тях това е тема табу за разговор с мама. Поради тази причина може да се смутят и да не могат да разговарят с теб. В този случай би било по-лесно с тях да разговаря баща им.
Една обща черта за всички тийнейджъри е, че лесно изпитват срам и смущение. Външният вид е много важен за тях и затова вероятно ще е необходимо да ги увериш, че след лечението ти ще изглеждаш както преди. Ако в твоя случай се налага мастектомия е добре да обясниш, че няма да личи, когато си облечена. Ако трябва да проведеш химиотерапия и лекарят ти те е уведомил за загубата на коса, като вероятен страничен ефект, то тогава ще трябва да поговориш с тях за това и за начина, по който ще се справиш – ще носиш тюрбани и перука.
Тъй като обикновено децата през пубертета изпитват необходимост да бъдат независими от родителите си, би било добре да им кажеш, че в този период от живота си ще имаш повече нужда да бъдат до теб и ще се нуждаеш от тяхната подкрепа.
На тази възраст децата се вълнуват изключително от своите преживявания - може да се окаже, че влюбването на дъщеря ти, например, е по-важно за нея от твоя рак.
Не очаквай винаги да реагират според твоите нужди. Все пак да имаш дете тийнейджър си е истинско изпитание. Често ще ти се струва, че те игнорират и не те чуват дори. В този период те самите имат огромна нужда от подкрепа, за да се справят с житейски ситуации, които на нас, като възрастни, ни изглеждат смешни.
Но независимо от техните реакции, помни: точно сега, в този конкретен момент, те завинаги асимилират и формират зрялото разбиране на най-сложните житейски реалности.
АКО В СЕМЕЙСТВОТО ИМА НЯКОЛКО ДЕЦА
Ако в семейството има повече от едно дете, то тогава разговорът с всяко от тях трябва да бъде индивидуален, различен и специален. Ако имаш две или повече деца, отдели време да поговориш с всяко едно по отделно.
Вероятно те са на различна възраст, което означава, че подходът и информацията, която ще им поднесеш, ще бъдат различни. Разговорът с всяко дете трябва са се съобрази и с неговия темперамент и чувствителност, дори еднояйчни близнаци могат да имат коренно различна реакция. В индивидуалния разговор с всяко от децата ще можеш да чуеш техните страхове и да им помогнеш да ги преодолеят. След като си поговорила с всяко от децата самостоятелно, можете да обсъждате темата и заедно.
ДЕЦАТА И ОКОЛНИТЕ
Децата не живеят в изолирана среда, те посещават детска градина, училище, срещат се с близки и приятели. Бъди готова, че е възможно другите да говорят или питат за твоята болест, било то от желание да помогнат, да покажат съчувствие или от чисто любопитство.
Подготви децата за тези моменти. Можете заедно да изградите стратегия за отговор на такива въпроси. Например: „Мама сега е болна, но се лекува и се надяваме, че скоро ще се оправи“; „Ракът на гърдата е лечим, лекарите правят най-доброто за мама и се надяваме, че скоро ще се оправи“ и т.н.
Ако прецениш, можеш да говориш с учителите на детето и да обясниш през какво преминава семейството. Те най-вероятно ще научат по един или друг начин, но по-добре да е от теб. От учителите можеш да получаваш и безценната информация дали поведението на детето се е променило и можете да изработите план как да го подкрепите заедно.
ОТВОРЕНА КОМУНИКАЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО
Да говориш с децата си за рака на гърдата, да отговориш на въпросите им и да посрещнеш реакциите им не става от един разговор. Докато преминаваш през лечението, би било добре да поддържаш комуникацията по темата отворена. През различните етапи на лечението у децата ще възникват нови и нови въпроси. След операцията е възможно децата да те попитат за нея. Ако искаш, можеш да им обясниш какво е направил хирургът, но дали ще им го покажеш зависи от това как се чувстваш ти, от това как преценяваш, че се чувстват децата ти, както и от общуването, което съществува в семейството. Ако все пак изпитваш трудност, можеш да им обясниш, че ти е нужно малко време. В случай че ти е направена мастектомия, децата може да се запитат как заместваш гърдата, която си загубила. Ако използваш епитеза и се чувстваш добре, би могла дори да им я покажеш.
В случай, че се налага да се подложиш на лъчетерапия или химиотерапия, би било добре да обясниш на децата си, че ще изгубиш косата си, че може да не се чувстваш добре или да си уморена в определени дни и че може да ти е необходима малко повече помощ от тях. Когато на децата е дадена възможност да помагат, това ги кара да се чувстват значими. По-големите деца могат да оказват повече помощ и сътрудничество, но е по-добре да не искаш от тях да поемат прекомерни отговорности.
Не забравяй, че ти си най-важният източник на информация и подкрепа за твоите деца. Ако успееш да говориш откровено и открито със семейството си, ще осъзнаеш, че то е извор на обич и съпричастност.
Фондация Една от 8 е насреща, ако имаш нужда от допълнителен съвет или разговор с нашия детски психолог. Винаги си добре дошла при нас. Нашата подкрепа е абсолютно безплатна.
