Грижа за гърдите
Защо е важно да правим ежегоден мамологичен преглед?
Ежегодният профилактичен преглед е единственият начин да се открият своевременно доброкачествени или злокачествени образувания в гърдите в най-ранен етап от тяхното развитие, което е предпоставка за успешно лечение.
За какви заболявания на гърдите проверяваме на годишния профилактичен преглед?
На ежегодния мамологичен преглед вашият лекар ще провери състоянието на гърдите и лимфните възли в подмишниците ви и ще регистрира броя, големината и характеристиките на формации (солидни или кистични) при наличие на такива.
Доброкачествени
Близо 50% от всички жени в определен момент от живота си ще развият фиброкистозни промени, които причиняват неракови образувания в гърдите и въпреки, че тези изменения не са животозастрашаващи, не бива да се подценяват и трябва да се диагностицират, наблюдават и лекуват, тъй като някои от тях могат да увеличат риска от развитие на рак на гърдата по-късно.
Някои от най-често срещаните доброкачествени образувания в гърдите са:
Кисти на гърдата
При напипване, кистите най-често се усещат като зърна на грозде или балончета, но понякога могат да се усещат като плътни и твърди образувания, които често са болезнени, особено при съпътстващо възпаление.
Те са неракови и не изискват лечение, освен ако кистата не е голяма и болезнена и причинява силен дискомфорт. В този случай, източването на течността от кистата чрез пункция може да облекчи симптомите.
Въпреки, че кисти на гърдата могат да бъдат открити при жени на всякаква възраст, те са по-чести при жени преди менопауза, обикновено под 50-годишна възраст. Кисти на гърдата могат да се появят и при жени след менопауза, които приемат хормонална терапия.
Смята се, че появата им е в резултат на хормоналните промени по време на месечната менструация. Препоръчва се при млади жени с диагностицирани множество
разнокалибрени кисти двустранно да се изследва статус на половите хормони на 3-4-ти ден от месечния цикъл (FSH, LH, estrogen, progesterone, testosterone).
Фиброаденоми
Те имат овална форма и при напипване може да се усетят като грахово зърно или плоски като монета. При допир се движат и разграничават лесно от околната тъкан.
Фиброаденомът обикновено расте бавно. Най-често този тип формация на гърдата не причинява болка, но при по-големите фиброаденоми, може да усещате болка или дискомфорт при допир.
Може да имате един или повече фиброаденоми. Те могат да се появят в едната или в двете гърди. Фиброаденомите също така могат да променят формата си с течение на времето и да увеличат размерите си вследствие на хормонална стимулация.
При установяване на фиброаденом, лекарят ще препоръча да зачестите прегледите на 6 месеца, за да следи за промени в размера и структурата му.
След 35 годишна възраст, лекарят може да препоръча да бъде направена кор/ дебелоиглена биопсия и образуванието да бъде отстранено с оглед на промените, които започват да настъпват в тъканта на гърдите с напредване на възрастта. Препоръчително е премахването на фиброаденома при жени с репродуктивни намерения, тъй като той е хормонозависим.
Интрадуктален папилом
Мек е и е богато кръвоснабден. По-големите тумори (2-3 см) могат да бъдат опипани под ареолата. Често интрадукталният папилом протича без симптоми и може да не бъде открит при профилактичен преглед. Обикновено не причинява болка и основната клинична проява на заболяването е отделянето на бистра или кървава течност от зърното на гърдата.
Лечението на интрадукталния папилом се състои в хирургична ексцизия – отстраняване на лезията.
Може да се появи при жени от всички възрасти, но най-често възниква при жени между 35 и 55-годишна възраст.
Ектазия на млечния канал
В повечето случаи протича безсимптомно, но в някои случаи може да се проявят следните симптоми: чувствителност на гърдите особено в зоната на зърната, гъст или лепкав млекоподобен секрет от зърното, който може да е зелен, черен или с примес на кръв.
Ектазията на млечния канал се открива чрез ехографско изследване на гърдата или в някои случаи по време на оперативна намеса. Ако в допълнение се установи солидна формация зад зърното, може да бъде препоръчана кор/дебелоиглена биопсия за изключване на злокачествено заболяване.
Ектазията на канала на млечната жлеза често преминава от само себе си без лечение. Но в някои случаи, по лекарска преценка, могат да бъдат предписани антибиотици при
възпаление или да се направи хирургическа интервенция за отстраняване на засегнатия канал или канали.
Състоянието засяга най-често жени на възраст от 30 до 50 години.
Травматична или следоперативна мастна некроза
Забелязват се промени в текстурата или във външния вид на кожата в травмираната област. Може да почувствате осезаемо по-плътен участък или твърд възел под кожата си или областта може да изглежда зачервена, удебелена или насинена заради кръвонасядане (хематом). Мастната некроза е бавен процес и понякога може да забележите видимите следи месеци или дори години след нараняването.
Често мастната некроза изчезва с времето и не се налага специално лечение. Ако ви причинява дискомфорт, по преценка на наблюдаващият ви лекар, може да бъде отстранена.
Гинекомастия
Характеризира се с появата на повишена чувствителност при допир на зърната, дори болка, както и видимо нарастване на гърдата, а в някои случаи може да достигне и до увисване на гърдите (птоза). Често се наблюдава при спортисти, употребяващи анаболни препарати или като страничен ефект на някои лекарства (напр. диуретици). Често при преустановяване на приема им след време гинекомастията изчезва. При по-малък процент от мъжете тя остава и се налага хирургично отстраняване поради естетични и психологични причини. Преди операцията за премахване на гинекомастия е много важно да се уточнят причините за появата ѝ. Задължителна е консултацията с ендокринолог и изследване на хормонален профил и при нормални показатели следващата стъпка е оперативна интервенция.
Доброкачествената ювенилна гинекомастия по време на юношеството се наблюдава при 70% от момчетата на възраст от 13-15 години. В тези случаи се изчаква от 1 до 2 години, за да се установи дали има нужда от хирургична интервенция.
Рак на гърдата
Той се развива от клетки в гърдата, които разрастват и започват да се размножават неконтролирано, което води до образуване на тумор (формация) в гърдата.
В най-ранния стадий ракът на гърдата е неинвазивен (Стадий 0), което означава, че се намира в границите на млечните канали или в лобулите на гърдата, а не се е разпространил в здравата околна тъкан. Нарича се още карцином in situ. Инвазивният рак на гърдата се разпространява извън границите на млечните канали или лобулите и прониква в здравата тъкан на гърдата или извън гърдата, като може да достигне до лимфните възли или далечни органи (Стадии I-IV).
Рискът за развитие на рак на гърдата се увеличава с възрастта, но биват диагностицирани и жени под 30-годишна възраст.
Мъжете също могат да развият рак на гърдата (1% от случаите са при мъже).
В последните 30 години науката направи големи стъпки в разбирането на това важно и социалнозначимо онкологично заболяване и в следствие на това бяха създадени и нови ефикасни терапии. И днес можем да кажем, че открит в ранен стадий, той е напълно лечим. Съществуват много успешни терапии и за по-напредналите стадии, които целят да поддържат заболяването в дълготрайна ремисия.
Често ракът на гърдата протича без болка или други симптоми, затова ежегодните прегледи при специалист са най-сигурният начин за ранно откриване и успешно лечение на рака на гърдата.
Цитонамазка
Има конвенционална цитонамазка (на стъкло), при която взетата проба се поставя на стъкло и течнобазирана цитонамазка, при която пробовземането е с четка, която се поставя в течна среда.
Препоръката е това изследване да се прави веднъж на 3 години от жени над 21 годишна възраст и тези под 21 годишна възраст, които вече водят полов живот. Цитонамазката дава информация дали има променени клетки на повърхността на външната или вътрешната част от маточната шийка.
Тест за HPV вирусно типизиране.
Това е PCR изследване, което се препоръчва за всички жени над 30 годишна възраст веднъж на 5 години, като все повече се налага препоръката да се извърши и при по-млади жени. То може да бъде взето заедно с цитонамазката, ако тя е течнобазирана .
Колпоскопия
Тя е специализирано неинвазивно изследване на шийката на матката с със специален микроскоп – колпоскоп. При нея се прави детайлен оглед на маточната шийка и цервикалния канал за ранна диагностика на предраковите изменения на епитела на шийката на матката. Може да се използва и за изследване на влагалище и външни полови органи по показания.
Колпоскопията се извършва по преценка на инеколога при съмнения за предракови изменения по маточната шийка, принезадоволителни резултати от цитонамазката,при установено носителство на HPV, при наличие на гинетални брадавици, присъмнения за доброкачествени образувания, при възпалителни процеси, при кървенеи други.
При изследването, лекарят използва 2 различи разтвора/оцветители (проба с оцетна киселина и проба с луголов разтвор), които позволяват по-добро разграничаване на изменените области. При откриване на атипични учатъци от шийката, под контрола на колпоскоп се взема прицелна биопсия за хистологично изследване.
Добре е това изследване да се направи около овулация, тъй като тогава маточният канал е леко отворен и специлистът може да види дали ако има изменения, те навлизат и в маточния канал.
Колпоскопията е изключително важно изследване, за да не се пропуснат предракови и ракови изменения на шийката, тъй като понякога цитологичното/клетъчно изследване (цитонамазката) не посочват изменения, но при визуалното изследване с колпоскоп се откриват такива.
Интравигаинално ултразвуково изследване
Чрез него се прави оценка на органите в малкия таз - форма, вид, големина на матката, наличие на полипи, миомни възли, ендометриоза на матката; яйчници-форма, големина и евентуални кистозни промени, наличие на фоликули, овулаторен фоликул и тяхното измерване, състояние на маточните тръби, наличие на свободно подвижна течност в малък таз, диагноза на извънматочната бременност и др.
Синдром на поликистозните яйчници
При наличието на това състояние яйчниците произвеждат необичайно високи нива на хормони, наречени андрогени, което от своя страна води до дисбаланс на репродуктивни хормони. В резултат на това, жените със синдрома на
поликистозните яйчници, често имат нередовен менструален цикъл и непредвидима овулация, което е причина за затруднение при зачеване.
Науката все още не е установила причината за развитие на синдрома, но може да имате по-голямо предразположение ако сте с инсулинова резистентност, наднормено тегло, хиперандрогения, нискостепенно възпаление или наследственост за това заболяване.
Често срещани симптоми при поликистоза на яйчниците са: нарушения на менструалния цикъл (липса на цикъл, нередовен цикъл или много кратък цикъл), уголемени яйчници или кисти по яйчниците, липса на овулация, хирзутизъм (окосмяване по лицето, гърдите, стомаха и гърба), повишаване на телесното тегло (особено в областта на корема), акне или мазна кожа, себореен дерматит, оплешивяване характерно за мъжете или изтъняване на косата, депресия, тревожност, ниско самочувствие.
Заболяването може да бъде открито на профилактичния гинекологичен преглед, като се назначават и допълнителни изследвания на хормони, кръвна захар, инсулин.
Лечението е и индивидуално и комплексно като включва специфичен хранителен режим, програма за физическа активност, редуциране на теглото и медикаментозно лечение и прием на подходящи хранителни добавки.
Ранната диагностика и лечение на синдрома на поликистозните яйчници може да намали риска от дългосрочни усложнения като безплодие, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
Ендометриоза
Ендометриозата е патологично състояние, при което тъкан, подобна на ендометриума на матката, се развиват на места различни от маточната кухина, включително яйчниците, фалопиевите тръби,перитунеума на малкия таз, червата и др.
По време на месечния цикъл ендометриумът се подготвя за забременяване и когато това не се случи, тази тъкан се изхвърля навън чрез менструацията. Когато някъде другаде в тялото има същата тази тъкан или подобна на нея, тя няма как да бъде изхвърлена и това води до възпалителна реакция, сраствания и натрупване на тъканта на това място.
Няма категоричен отговор защо и как се появява това заболяване.
Най-честите симптоми на еднометриозата са свързани с болезнена и обилна менструация, болка при уриниране, болки по време на полов акт, хронична тазова болка. На практика симптомите зависят от това къде е позиционирана ендометриозата и от там се определят и симптомите на заболяването.
Между 30 и 50 % от жените, които страдат от ендометриоза, имат репродуктивни проблеми, защото при жени, които имат ендометриални кисти на практика се намаляват овариалния резерв и антимюлеровят хормон. От друга страна ендометриозата води до сраствания, които могат да възпрепятстват придвижването на сперматозоиди през маточната тръба или обратното – когато имаме оплодена яйцеклетка, тя да не може да се върне в матката и да се имплантира. Самата рецептивност на матката също се намалява, а отделно от това, ендометриозата може да доведе до хормонални и автоимунни заболявания, които да попречат на фертилитета.
Лечението е индивидуално и зависи от репродуктивните планове на пациента, но най-общо е медикаментозно и оперативно чрез лапароскопия.
Показания за наличие на ендометриоза могат да бъдат открити на профилактичен гинекологичен преглед. Специалистът може да назначи и допълнителни образни изследвания, както и диагностична лапароскопия и кръвни тестове за туморни маркери.
Ранното откриване на заболяването дава повече възможности за лечение.
Миомна Болест
Те са изградени от гладкомускулна тъкан от миометриума (мускулната тъкан на матката). Миомният възел може да бъде единичен или да се наблюдават множество миомни възли с различни размери, които засягат цялата матка и предизвикват в различна степен нейната деформация (матката с множество възли се нарича миоматозна матка). Миомата може да остане много малка по размер продължително време и внезапно да расте бързо, или да расте бавно в продължение на няколко години.
Точната причина за миома на матката е неясна. Въпреки това, са установени генетичната предразположеност и влияние на хормоните.
Повечето жени с миомен възел нямат симптоми. Въпреки това, миомите могат да причинят редица симптоми в зависимост от техния размер, местоположение в матката и колко близо са до съседните тазови органи. Това най-често са необичайно кървене, болка и симптоми вследствие на притискане на съседни органи и структури. В някои случаи вследствие на миомен възел могат да се наблюдават спонтанни аборти и стерилитет.
Регистрирането на миомна болест става по време на профилактичен преглед или по повод на оплаквания, свързани с миомата.
Лечението на миомната болест зависи от възрастта на жената, репродуктивните ѝ намерения, от големината и вида на възела.
Рак на маточната шийка
В България всеки година биват диагностицирани 1200 жени с рак на маточната шийка.
Основна причина за това заболяване е инфекцията с човешкия папиломен вирус (HPV), който се предава по полов път.
Това заболяване най-често засяга жени на възраст между 35 и 45 години, но може да се появи и в по-млада или по-зряла възраст.
Ракът на маточната шийка се развива бавно (понякога в рамките на 10 години), като в ранните стадии често протича без симптоми, затова единственият начин да бъдат открити предракови и
ракови състояние е чрез редовния профилактичен преглед и специализирани изследвания. В напредналите стадии може да има симптоми като необичайно вагинално кървене, болка в таза и дискомфорт по време на полов акт, но те са характерни и за още други заболявания и често се бъркат.
Превенцията включва ваксинация срещу HPV, която е най-ефективна, когато се приложи преди започване на полов живот, както и редовни изследвания на маточната шийка, започващи след първия сексуален контакт.
Рак на яйчниците
Основни рискови фактори са наследствеността (мутации в гените BRCA1 и BRCA2), късната менопауза и липсата на бременност.
В България около 800 жени годишно са диагностицирани с рак на яйчниците. Това е шестият най-често срещан рак сред жените в световен мащаб.
Симптомите на това заболяване често са неспецифични и включват подуване или болка в корема, бързо чувство за ситост и чести позиви за уриниране.
Ранното диагностициране е възможно на ежегодните профилактични гинекологични прегледи, ехографско изследване и кръвни изследвания за туморни маркери.
Жените с фамилна обремененост трябва да обсъдят с лекаря си по-чести посещения и възможността за превантивни изследвания или процедури.
Рак на матката
Основни рискови фактори са затлъстяването, диабетът, хормоналната терапия и синдромът на поликистозните яйчници.
Според статистиката, това е петият най-често срещан рак при жените. В България всяка година се диагностицират над 700 нови случаи.
Първият и най-чест симптом е необичайното кървене след менопауза. Други симптоми включват болки в таза и обилно менструално кървене. Превенцията включва поддържане на здравословно тегло, контрол на диабета и редовни гинекологични прегледи.
Рак на вулвата
Симптомите включват сърбеж, парене, поява на язви или бучки във външната генитална област.
В България ракът на вулвата представлява по-малко от 2% от всички гинекологични ракови заболявания. Ранното диагностициране е възможно чрез редовни прегледи, включващи оглед на външните полови органи. Лечението в ранните стадии е ефективно и често минимално инвазивно.
Рак на вагината
Симптомите включват необичайно вагинално кървене, болка по време на полов акт и необичайни секрети. Превенцията включва HPV ваксинация и редовни прегледи. В България се регистрират под 100 нови случая годишно.
Рискови фактори
Според данни на Световната здравна организация приблизително половината от случаите на рак на гърдата са установени при жени, които нямат идентифициран рисков фактор, освен пол (жени) и възраст (над 40 години).
На голяма част от рисковите фактори няма как да бъде повлияно:
- Пол
- Възраст
- Генетични мутации
- Начало и край на менструацията – менструация преди 12 г. и менопауза след 55 г.
- Висока плътност на гърдите
- Предишни заболявания на гърдата – някои доброкачествени заболявания или рак на гърдата
- Фамилна анамнеза/история за рак на гърдата или рак на яйчниците в семейството
- Лечение с лъчетерапия в областта на гръдния кош преди 30-годишна възраст.
Ето и рисковите фактори, на които можем да повлияем:
- Физическата ни активност
- Наднормено тегло или затлъстяване, особено след менопаузата;
- Прием на хормони
- Репродуктивна история – първо раждане след 30 г., липса на кърмене и преживян аборт
- Употреба на алкохол
- Тютюнопушене
- Излагане на канцерогенни химикали
- Работа на нощни смени
Кога и как да преглеждаме гърдите си профилактично?
Съществуват рискови групи, при които се налагат по-чести прегледи при специалист – жени с фамилна обремененост, жени с диагностициран рак на гърдата или рак на яйчниците,
пациентки с някои доброкачествени изменения на гърдите, изискващи проследяване. По преценка на специалист, тези жени може да посещават мамолог на 3 или на 6 месеца.
При какви симптоми трябва да потърсим специалист извънредно?
Самопреглед
Какъв специалист трябва да посетим за профилактичен преглед на гърдите?
Специалистите, към който следва да се насочите за профилактичен преглед на гърди, са специалист по образна диагностика, акушер-гинеколог или хирург.
Какво да очакваме от качествения профилактичен преглед?
Кога е подходящо
Важно е освен ежемесечния самопреглед, минимум веднъж годишно да посещавате и мамолог.
Комплексният преглед включва клинично изследване на гърдите (оглед и палпация) и образно изследване.
Най-подходящото време за извършване на прегледа е между 5-ия и 10-ия ден от началото на менструацият (първите „чисти“ дни от месечния цикъл). При наличие на оплаквания прегледябва да се планира възможно най-скоро, без съображения за месечния цикъл.
Оглед от специалиста
Преди да започне прегледът, специалистът ще ви зададе няколко ключови въпроси, касаещи вашата възраст, менструация, фамилна обремененост, както и дали имате оплаквания.
Изследването започва с оглед на гърдите, като специалистът обръща внимание на симетричност, форма, размери, релеф на кожата, както и наличие на подутини или хлътвания. Огледът се осъществява последователно с пуснати и вдигнати ръце.
Палпация (опипване)
След огледа, специалистът преминава към палпация (опипване). Чрез палпацията се уточняват консистенцията и еластичността на гърдите, тяхната подвижност, както и наличието/отсъствието на различни формации. Изследването се извършва системно и последователно по квадранти на гърдата, а след това се преминава към подмишниците и ямката над ключицата.
Клинични изследвания
След приключване на огледа и палпацията на гърдите, се пристъпва към избрания метод за образно изследване – ехомамография, мамография или ядрено магнитен резонанс (ЯМР). Изборът на метод ще зависи от вашата възраст, рискови фактори и плътността на гърдите ви.
Прегледът при специалист ще ви отнеме около 30 минути в зависимост от метода за образно изследване. В случай, че ви правят ехомамография или мамография, ще разберете резултата на момента, а в случай, че се прави ЯМР – в следващите дни, в зависимост от натовареността на медицинското заведение, което сте избрали.
Видове образни изследвания на гърди
Използват се три основни метода за образно изследване на гърди
Ехомамография
Ехомамографията, наричана също ехография или ултазвук, е неинвазивен и безопасен метод за диагностика на промените в структурата на жлезите, при който изображенията се получават чрез звукови вълни. Чрез този метод могат да се отдиференцират доброкачествени от злокачествени образувания. Ехомамографията е подходяща и за жени в детеродна възраст поради липсата на радиационно лъчение. Има важно значение най-вече във възрастта до 40 години, когато не се препоръчва мамография. При жени над 40 годишна възраст е препоръчително освен ежегодната ехомамография през две години, да се прави и мамография. По време на изследването е необходимо да свалите дрехите си до кръста. То се извършва в легнало положение, по гръб, а ръцете се поставят под главата. По време на прегледа специалистът ще провери както двете ви гърди, така и подмишниците за наличие на увеличени лимфни възли. Върху кожата се поставя гел и гърдите се оглеждат на малки зони с помощта на сонда, наречена трансдюсер. Където е необходимо, зоните се заснемат. Продължителността на изследването е около 15 мин. Резултатите са готови веднага. В зависимост от находката, лекарят може да препоръча съответни допълнителни изследвания и в какъв срок да се проведат те. След ехографията, можете да възобновите нормалните си дейности, включително шофиране.
Мамография
Тя е метод, при който чрез ниско рентгеново лъчение се изобразяват структурите на гърдата. Мамографията е първи избор за диагностика при жени над 4о годишна възраст, като е препоръчително изследването да се повтаря през две години. Мамографиите се извършват от лаборант, обучен за работа с мамографското оборудване, а след това лекар рентгенолог, ще изследва/разчете изображенията за аномалии или тумори.
Препоръчително е в деня на изследването да не използвате дезодорант, пудра или други козметични продукти под мишниците, тъй като те биха могли да замъглят и затруднят интерпретирането на получения рентгенов образ. По време на изследването е необходимо да свалите дрехите си до кръста, както и накитите си. След като застанете пред апарата за мамография лаборантът ще постави всяка една от гърдите ви между две плоскости и ще ги притисне чрез лек и дозиран натиск за няколко секунди, за да направи рентгеновите снимки (две проекции) на млечната жлеза.
След като са готови първите снимки, лекарят рентгенолог ще ги разчете и ще прецени дали при вас се налага допълнителна снимка. Ако такива не са необходими, лекарят ще ви даде директно медицинското заключение и снимките от изследването.
Мамографията отнема 10-15 минути. След като тестът приключи, веднага можете да възобновите нормалните си дейности, включително шофиране.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на гърди
Ядрено - магнитен резонанс (ЯМР) е неинвазивен за образна диагностика, която използва магнитни и радиовълни за генериране на много детайлни изображения на гръдната тъкан без да ви излага на йонизиращо лъчение.
Обикновено не се използва за рутинно изследване, но може да бъде назначен при жени с висок риск от рак на гърдата, както и при жени с поставени импланти или при суспектна от мамография формация.
Ако са ви препоръчали ЯМР на гърдата е важно да го планирате близо до началото на менструалния цикъл, ако сте в пременопауза. Това е така защото точността на ЯМР може да бъде повлияна от флуктуацията на хормоните по време на цикъла. Някои медицински заведения предпочитат да планират ЯМР между 7-ия и 14-ия ден от цикъла.
Фокусът на сканирането ще бъде върху гърдите, но цялото ви тяло ще влезе в тръбата на апарата, затова споделете на лекаря, ако имате клаустрофобия или изпитвате безпокойство в затворени пространства. Ако е необходимо лекарят може да предпише леко успокоително, за да ви помогне да се отпуснете.
ЯМР се извършват от технолог, обучен за работа с оборудването, а след това лекар рентгенолог, изследва/разчита изображенията за аномалии или тумори.
Преди началото на изследването ще бъдете помолени да попълните формуляр за съгласие и въпросник за медицинска история. В стая за прегледи технологът или медицинската сестра ще прегледат Вашата медицинска история, ще попита за алергии и ще провери сърдечната честота, температурата и кръвното налягане. Тъй като ЯМР използва мощни магнити трябва да уведомите персонала за всички метални предмети които може да имате в или върху тялото си. (Изкуствените стави, скоби за мозъчна аневризма и изкуствените сърдечни клапи се считат за безопасни, но други могат да бъдат проблемни). Ако планирате да вземете леко успокоително споделете с медицинското лице. (Обикновено отнема между 20 и 40 минути, за да почувствате седативния ефект.)
След като се преоблечете в болнична престилка ще бъдете настанени на масата за ЯМР, която се плъзга извън камера подобна на тръба. Ще легнете с лицето надолу с гърдите поставени в кухи вдлъбнатини на масата в които се помещават намотки с форма на понички които действат като приемници на сигнал за процеса на изобразяване. Ръцете ще бъдат поставени над главата, а лицето ще лежи в подплатената люлка за лице на масата подобно на дупката в масата за масаж.
По време на сканирането ще бъдете сама в стаята, докато технолога ще управлява апаратурата от съседното помещение, като ще поддържа комуникация с вас чрез
двупосочния високоговорител. По време на сканирането, устройството издава силни шумове докато магнитът се включва и изключва заснемайки изображения. Ще трябва да останете максимално неподвижни докато се извършва сканирането. Кажете на технолога, ако трябва да се преместите или да направите почивка.
След като ЯМР изображенията бъдат одобрени от технолога те се изпращат на рентгенолог за преглед и интерпретация. Копие от сканирането заедно с доклада на рентгенолога ще получите обикновено в рамките на един до два работни дни.
Времето за сканиране с ЯМР ще отнеме около 30 минути.
След като тестът приключи, ако не сте взела успокоително веднага можете да възобновите нормалните си дейности, включително шофиране. Ако сте взели успокоително предварително уговорете някой да Ви закара обратно в къщи или ползвайте обществен транспорт.
Защо е важно да знаем каква е плътността на гърдите ни?
Гърдите са изградени от жлезиста, мастна и фиброзна съединителна тъкан.
Жлезистата тъкан е съставена от лобули (малки жлезни острови, които произвеждат кърмата) и канали (малки тръбички, които пренасят кърмата от лобулите към зърното). Фиброзната и мастна тъкан се разполагат между тях и придават на гърдите техния размер и форма.
Плътността на гърдите е мярка за това колко фиброзна и жлезиста тъкан има в гърдите ви в сравнение с мастната тъкан. Плътността не е свързана с размера или стегнатостта на гърдите.
Обикновено гърдите на младите жени (особено в детеродна възраст) са с по-голямо съдържание на жлезиста тъкан, т.е. те са с по-голяма плътност. С напредване на възрастта и приближаване към менопаузата по естествен път започва разреждане на жлезистата тъкан в женските гърди и замяната ѝ с мастна тъкан, т.е. плътността на гърдите намалява. При някои жени обаче, гърдите остават с висока плътност.
Плътността на гърдите се определя от конкретния образ по време на съответното образно изследване.
Тя се разделя в 4 групи от А до D:
- Група А: Гърдите са с 0% -25% съдържание на жлезиста тъкан, като при тях преобладава мастна тъкан. Това е най-ниската плътност. За тази група напълно достоверни са стандартните методи на образно изследване – ехография до 40 г. и мамография след 40 г.
- Група B: Гърдите са с 25% -50% съдържание на жлезиста тъкан. За тази група също са акуратни стандартните методи на образно изследване – ехография до 40 г. и мамография след 40 г.
- Група С: Гърдите са с 50% -70% съдържание на жлезиста тъкан. По-голямата част от гърдите е изградена от плътна жлезиста и фиброзна тъкан. Това може да затрудни идентифицирането на малки образувания в или около плътната тъкан със стандартните методи, затова при такава плътност е добре за проследяване да се използва 3D мамография, тъй като 2D мамографията няма да даде детайлна информация.
- Група D: Гърдите са с 70% до 100 % съдържание на жлезиста тъкан. Те са изключително плътни, което прави изключително трудно да се видят образувания или други находки със стандартните методи, затова е правилно тези жени да бъдат насочени към изследване с Магнитно-резонансна томография (МРТ).
Важно е да знаете дали сте с висока плътността на гърдите (група С и група D), тъй като:
- Високата плътност повишава риска за развитие на рак на гърдата, затова е важно тя да бъде взета предвид при определяне на индивидуалния ви план за проследяване на здравето на гърдите ви.
- Високата плътност на гърдите затруднява специалистите да анализират образите от стандартните методи за образна диагностика. Плътната (фиброзна и жлезиста) тъкан на гърдата изглежда бяла на мамография. Доброкачествените и раковите образувания в гърдата също се виждат бели, така че плътната тъкан може да затрудни тяхното идентифициране. Обратно, мастната тъкан изглежда почти черна на мамография, така че е по-лесно да бъде видян тумор, който се изобразява в бяло. Затова е важно плътността на гърдите да бъде взета предвид при избора на метод за образна диагностика за проследяване здравето на гърдите.
Диагностика при съмнение за рак на гърдата
Защо е важно да носим правилния за нашите гърди сутиен?
Сутиенът се появява за първи път през 19 в., а днес е неизменна част от женския гардероб. Той осигурява комфорт, поддържка и повдига женските гърди.
Изключително важно е обаче, да носим правилния за нас тип и размер сутиен, за да сме сигурни, че няма да навредим на здравето си. Носенето на неподходящ сутиен може да доведе до различни проблеми, включително дискомфорт, болка и потенциално дългосрочно увреждане на гръдната тъкан, болка в раменете и шията и проблеми с позата на тялото.
Винаги съобразявайте избора на сутиен с размера на бюста, обиколката на гръдния кош, формата и разположението на гърдите.
Подменяйте сутиена си при промяна в теглото, тъй като и напълняването и отслабването се отразяват правопропорционално на размера на бюста.
Също така е важно да подменяте захабеното бельо редовно. Сутиенът се амортизира за около 6-12 месеца и вече не пасва идеално на бюста ви. Ако презрамките са станали хлабави, чашките са деформирани, банелите са прокъсали материята, ластичната тъкан е износена и от нея стърчат фини ластични нишки, време е да си вземете нов сутиен.