Промоция на здравето - Защо е важно да се грижим за себе си?

При напипване, кистите най-често се усещат като зърна на грозде или балончета, но понякога могат да се усещат като плътни и твърди образувания, които често са болезнени, особено при съпътстващо възпаление.

Те са неракови и не изискват лечение, освен ако кистата не е голяма и болезнена и причинява силен дискомфорт. В този случай, източването на течността от кистата чрез пункция може да облекчи симптомите.

Въпреки, че кисти на гърдата могат да бъдат открити при жени на всякаква възраст, те са по-чести при жени преди менопауза, обикновено под 50-годишна възраст. Кисти на гърдата могат да се появят и при жени след менопауза, които приемат хормонална терапия.

Смята се, че появата им е в резултат на хормоналните промени по време на месечната менструация. Препоръчва се при млади жени с диагностицирани множество

разнокалибрени кисти двустранно да се изследва статус на половите хормони на 3-4-ти ден от месечния цикъл (FSH, LH, estrogen, progesterone, testosterone).

Те имат овална форма и при напипване може да се усетят като грахово зърно или плоски като монета. При допир се движат и разграничават лесно от околната тъкан.

Фиброаденомът обикновено расте бавно. Най-често този тип формация на гърдата не причинява болка, но при по-големите фиброаденоми, може да усещате болка или дискомфорт при допир.

Може да имате един или повече фиброаденоми. Те могат да се появят в едната или в двете гърди. Фиброаденомите също така могат да променят формата си с течение на времето и да увеличат размерите си вследствие на хормонална стимулация.

При установяване на фиброаденом, лекарят ще препоръча да зачестите прегледите на 6 месеца, за да следи за промени в размера и структурата му.

След 35 годишна възраст, лекарят може да препоръча да бъде направена кор/ дебелоиглена биопсия и образуванието да бъде отстранено с оглед на промените, които започват да настъпват в тъканта на гърдите с напредване на възрастта. Препоръчително е премахването на фиброаденома при жени с репродуктивни намерения, тъй като той е хормонозависим.

Мек е и е богато кръвоснабден. По-големите тумори (2-3 см) могат да бъдат опипани под ареолата. Често интрадукталният папилом протича без симптоми и може да не бъде открит при профилактичен преглед. Обикновено не причинява болка и основната клинична проява на заболяването е отделянето на бистра или кървава течност от зърното на гърдата.

Лечението на интрадукталния папилом се състои в хирургична ексцизия – отстраняване на лезията.

Може да се появи при жени от всички възрасти, но най-често възниква при жени между 35 и 55-годишна възраст.

В повечето случаи протича безсимптомно, но в някои случаи може да се проявят следните симптоми: чувствителност на гърдите особено в зоната на зърната, гъст или лепкав млекоподобен секрет от зърното, който може да е зелен, черен или с примес на кръв.

Ектазията на млечния канал се открива чрез ехографско изследване на гърдата или в някои случаи по време на оперативна намеса. Ако в допълнение се установи солидна формация зад зърното, може да бъде препоръчана кор/дебелоиглена биопсия за изключване на злокачествено заболяване.

Ектазията на канала на млечната жлеза често преминава от само себе си без лечение. Но в някои случаи, по лекарска преценка, могат да бъдат предписани антибиотици при

възпаление или да се направи хирургическа интервенция за отстраняване на засегнатия канал или канали.

Състоянието засяга най-често жени на възраст от 30 до 50 години.

Забелязват се промени в текстурата или във външния вид на кожата в травмираната област. Може да почувствате осезаемо по-плътен участък или твърд възел под кожата си или областта може да изглежда зачервена, удебелена или насинена заради кръвонасядане (хематом). Мастната некроза е бавен процес и понякога може да забележите видимите следи месеци или дори години след нараняването.

Често мастната некроза изчезва с времето и не се налага специално лечение. Ако ви причинява дискомфорт, по преценка на наблюдаващият ви лекар, може да бъде отстранена.

Характеризира се с появата на повишена чувствителност при допир на зърната, дори болка, както и видимо нарастване на гърдата, а в някои случаи може да достигне и до увисване на гърдите (птоза). Често се наблюдава при спортисти, употребяващи анаболни препарати или като страничен ефект на някои лекарства (напр. диуретици). Често при преустановяване на приема им след време гинекомастията изчезва. При по-малък процент от мъжете тя остава и се налага хирургично отстраняване поради естетични и психологични причини. Преди операцията за премахване на гинекомастия е много важно да се уточнят причините за появата ѝ. Задължителна е консултацията с ендокринолог и изследване на хормонален профил и при нормални показатели следващата стъпка е оперативна интервенция.

Доброкачествената ювенилна гинекомастия по време на юношеството се наблюдава при 70% от момчетата на възраст от 13-15 години. В тези случаи се изчаква от 1 до 2 години, за да се установи дали има нужда от хирургична интервенция.

Той се развива от клетки в гърдата, които разрастват и започват да се размножават неконтролирано, което води до образуване на тумор (формация) в гърдата.

В най-ранния стадий ракът на гърдата е неинвазивен (Стадий 0), което означава, че се намира в границите на млечните канали или в лобулите на гърдата, а не се е разпространил в здравата околна тъкан. Нарича се още карцином in situ. Инвазивният рак на гърдата се разпространява извън границите на млечните канали или лобулите и прониква в здравата тъкан на гърдата или извън гърдата, като може да достигне до лимфните възли или далечни органи (Стадии I-IV).

Рискът за развитие на рак на гърдата се увеличава с възрастта, но биват диагностицирани и жени под 30-годишна възраст.

Мъжете също могат да развият рак на гърдата (1% от случаите са при мъже).

В последните 30 години науката направи големи стъпки в разбирането на това важно и социалнозначимо онкологично заболяване и в следствие на това бяха създадени и нови ефикасни терапии. И днес можем да кажем, че открит в ранен стадий, той е напълно лечим. Съществуват много успешни терапии и за по-напредналите стадии, които целят да поддържат заболяването в дълготрайна ремисия.

Често ракът на гърдата протича без болка или други симптоми, затова ежегодните прегледи при специалист са най-сигурният начин за ранно откриване и успешно лечение на рака на гърдата.

Има конвенционална цитонамазка (на стъкло), при която взетата проба се поставя на стъкло и течнобазирана цитонамазка, при която пробовземането е с четка, която се поставя в течна среда.

Препоръката е това изследване да се прави веднъж на 3 години от жени над 21 годишна възраст и тези под 21 годишна възраст, които вече водят полов живот. Цитонамазката дава информация дали има променени клетки на повърхността на външната или вътрешната част от маточната шийка.

Това е PCR изследване, което се препоръчва за всички жени над 30 годишна възраст веднъж на 5 години, като все повече се налага препоръката да се извърши и при по-млади жени. То може да бъде взето заедно с цитонамазката, ако тя  е течнобазирана .

Тя е специализирано неинвазивно изследване на шийката на матката с със специален микроскоп – колпоскоп. При нея се прави детайлен оглед на маточната шийка и цервикалния канал за ранна диагностика на предраковите изменения на епитела на шийката на матката. Може да се използва и за изследване на влагалище и външни полови органи по показания.

Колпоскопията се извършва по преценка на инеколога при съмнения за предракови изменения по маточната шийка, принезадоволителни резултати от цитонамазката,при установено носителство на HPV, при наличие на гинетални брадавици, присъмнения за доброкачествени образувания, при възпалителни процеси, при кървенеи други.

При изследването, лекарят използва 2 различи разтвора/оцветители (проба с оцетна киселина и проба с луголов разтвор), които позволяват по-добро разграничаване на изменените области. При откриване на атипични учатъци от шийката, под контрола на колпоскоп се взема прицелна биопсия за хистологично изследване.

Добре е това изследване да се направи около овулация, тъй като тогава маточният канал е леко отворен и специлистът може да види дали ако има изменения, те навлизат и в маточния канал.

Колпоскопията е изключително важно изследване, за да не се пропуснат предракови и ракови изменения на шийката, тъй като понякога цитологичното/клетъчно изследване (цитонамазката) не посочват изменения, но при визуалното изследване с колпоскоп се откриват такива.

Чрез него се прави оценка на органите в малкия таз - форма, вид, големина на матката, наличие на полипи, миомни възли, ендометриоза на матката; яйчници-форма, големина и евентуални кистозни промени, наличие на фоликули, овулаторен фоликул и тяхното измерване, състояние на маточните тръби, наличие на свободно подвижна течност в малък таз, диагноза на извънматочната бременност и др.

При наличието на това състояние яйчниците произвеждат необичайно високи нива на хормони, наречени андрогени, което от своя страна води до дисбаланс на репродуктивни хормони. В резултат на това, жените със синдрома на

поликистозните яйчници, често имат нередовен менструален цикъл и непредвидима овулация, което е причина за затруднение при зачеване.

Науката все още не е установила причината за развитие на синдрома, но може да имате по-голямо предразположение ако сте с инсулинова резистентност, наднормено тегло, хиперандрогения, нискостепенно възпаление или наследственост за това заболяване.

Често срещани симптоми при поликистоза на яйчниците са: нарушения на менструалния цикъл (липса на цикъл, нередовен цикъл или много кратък цикъл), уголемени яйчници или кисти по яйчниците, липса на овулация, хирзутизъм (окосмяване по лицето, гърдите, стомаха и гърба), повишаване на телесното тегло (особено в областта на корема), акне или мазна кожа, себореен дерматит, оплешивяване характерно за мъжете или изтъняване на косата, депресия, тревожност, ниско самочувствие.

Заболяването може да бъде открито на профилактичния гинекологичен преглед, като се назначават и допълнителни изследвания на хормони, кръвна захар, инсулин.

Лечението е и индивидуално и комплексно като включва специфичен хранителен режим, програма за физическа активност, редуциране на теглото и медикаментозно лечение и прием на подходящи хранителни добавки.

Ранната диагностика и лечение на синдрома на поликистозните яйчници може да намали риска от дългосрочни усложнения като безплодие, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

Ендометриозата е патологично състояние, при което тъкан, подобна на ендометриума на матката, се развиват на места различни от маточната кухина, включително яйчниците, фалопиевите тръби,перитунеума на малкия таз, червата и др.

По време на месечния цикъл ендометриумът се подготвя за забременяване и когато това не се случи, тази тъкан се изхвърля навън чрез менструацията. Когато някъде другаде в тялото има същата тази тъкан или подобна на нея, тя няма как да бъде изхвърлена и това води до възпалителна реакция, сраствания и натрупване на тъканта на това място.

Няма категоричен отговор защо и как се появява това заболяване.

Най-честите симптоми на еднометриозата са свързани с болезнена и обилна менструация, болка при уриниране, болки по време на полов акт, хронична тазова болка. На практика симптомите зависят от това къде е позиционирана ендометриозата и от там се определят и симптомите на заболяването.

Между 30 и 50 % от жените, които страдат от ендометриоза, имат репродуктивни проблеми, защото при жени, които имат ендометриални кисти на практика се намаляват овариалния резерв и антимюлеровят хормон. От друга страна ендометриозата води до сраствания, които могат да възпрепятстват придвижването на сперматозоиди през маточната тръба или обратното – когато имаме оплодена яйцеклетка, тя да не може да се върне в матката и да се имплантира. Самата рецептивност на матката също се намалява, а отделно от това, ендометриозата може да доведе до хормонални и автоимунни заболявания, които да попречат на фертилитета.

Лечението е индивидуално и зависи от репродуктивните планове на пациента, но най-общо е медикаментозно и оперативно чрез лапароскопия.

Показания за наличие на ендометриоза могат да бъдат открити на профилактичен гинекологичен преглед. Специалистът може да назначи и допълнителни образни изследвания, както и диагностична лапароскопия и кръвни тестове за туморни маркери.

Ранното откриване на заболяването дава повече възможности за лечение.

Те са изградени от гладкомускулна тъкан от миометриума (мускулната тъкан на матката). Миомният възел може да бъде единичен или да се наблюдават множество миомни възли с различни размери, които засягат цялата матка и предизвикват в различна степен нейната деформация (матката с множество възли се нарича миоматозна матка). Миомата може да остане много малка по размер продължително време и внезапно да расте бързо, или да расте бавно в продължение на няколко години.

Точната причина за миома на матката е неясна. Въпреки това, са установени генетичната предразположеност и влияние на хормоните.

Повечето жени с миомен възел нямат симптоми. Въпреки това, миомите могат да причинят редица симптоми в зависимост от техния размер, местоположение в матката и колко близо са до съседните тазови органи. Това най-често са необичайно кървене, болка и симптоми вследствие на притискане на съседни органи и структури. В някои случаи вследствие на миомен възел могат да се наблюдават спонтанни аборти и стерилитет.

Регистрирането на миомна болест става по време на профилактичен преглед или по повод на оплаквания, свързани с миомата.

Лечението на миомната болест зависи от възрастта на жената, репродуктивните ѝ намерения, от големината и вида на възела.