„Успокояващите" послания

Посланията, които отправяме към себе си или чуваме от другите по време на лечението и след него, целят да ни успокоят, но често имат обратен ефект. Кои са те и как да им противодействаме:

„Забрави го, мина вече!“

Да забравиш обаче нещо, което ти се е случило, е като да приемеш, че част от живота ти не е съществувала. Отричането ни пречи да преработим страхаи той продължава да тлее в нашето подсъзнание, което е спирачка да продължим напред.

Важно е не да забравиш, а да приемеш, че болестта, както всичко останало, което преживяваш, е част от живота ти, но тя вече е част от миналото. Всичко, което има значение е сега, в настоящето, затова нашият съвет е да се опиташ да живееш без сянката на миналото, за да освободиш място за бъдещето.

„Всичко пак ще е както преди!“

Може да има неща, които ще се случват по старому, но ти вече не си “старото си Аз”. Натрупала си нови преживявания, нови знания, нов опит.

Позволи си да променяш стария модел, и да бъдеш себе си такава, каквато се чувстваш и преживяваш в този момент.

„Бъди силна!“

Този израз съпровожда всеки човек, преминаващ през някаква трудност. Посланието, което оставя, носи голяма тежест за този, койтого получава: нямаш правото на слабост. Трябва да си твърда. Трябва! Защо трябва? Това е очакването на другите, а не твоето собствено. Може точно в този момент да имаш нужда да си слаба - да изразиш, дори да изплачеш страховете си. Само ти можеш да решиш кога каква да бъдеш.

“Недей да го мислиш, имало да става. Какво толкова,случва се на много хора.”

Този тип послания директно омаловажават твоите емоции, тревоги и преживявания. Сякаш, това което ти се случва, не е важно и ти нямаш право да говориш за него. Може дори да не е изразено с думи, достатъчно е човекът, на когото споделяш в този момент, да млъкне или да се разплаче.

Усещането за забрана да изразяваш емоции за съжаление е част от пътя на страдащия. Затова е важно да обясниш на близките и приятелите си кое в тяхното поведение или говорене те разстройва или те кара да се чувстваш несигурна. От каква подкрепа имаш нужда.

„Добре, че е това. Можеше и да е по-зле.“

Да си представяш колко по-зле може да бъде захранва страховете. В периода на лечение, а и след това, трудно контролираш нещата, които ти се случват и тревожните мисли могат да заемат ролята на “управител”. Има един израз, който гласи, че винаги може да е и по-зле. Но, може и да е по-добре. Затова, задачата ти е да се съсредоточиш върху това, което можеш да направиш, за да се чувстваш по-често добре.

„Спокойно, всичко ще бъде наред!“

Има история за хирург, който започва операция и казва: „Не се притеснявай, Иване!“ Пациентът нервно отговаря, че името му не е Иван. Лекарят му отвръща, че знае и че в момента говори на себе си.

Посланието „спокойно“ често е ориентирано към този, който го назовава. Вероятно в този момент, този който ти го казва, сам изпитва несигурност, без да отчита факта, че ако можеше да си спокойна, нямаше да се налага да споделяш тревогите си. В такава ситуация можеш да се обърнеш и да кажеш: “Не съм спокойна, тъжна съм и имам нужда да ме чуеш и разбереш”.