Отношенията в семейството

Ракът на гърдата е сериозно изпитание, което несъмнено ти се е отразило емоционално и психически, но то силно е повлияло и на цялото ти семейство. Засегнало е партньора ти, детето/децата, родителите и другите ти близки. Тревогата на всички  е  била свързана с това дали ще оцелееш, дали ще се повлияваш от лечението, как ще  понесеш страничните ефекти от него, ще има ли последици. Обичайният ритъм за всички се е променил изведнъж.

Влизането ти в ремисия е облекчение и вяра за близките ти, че се е върнал старият ритъм за всички. Фокусът сега е изцяло изтласкан в положителното и идеализирането на бъдещето без рака. Тези очаквания много бързо се разпадат, защото страхът от смъртта или връщането на болестта са там. Това е и преходът към приемането на това, че за всички вече ще съществува едно “ново нормално”, изпълнено с надежда, но и с тревога.

Комуникацията в семейството е едно от предизвикателствата както по време, така и след терапията. Често темата за болестта е табу. С отбягването ѝ се създава илюзорно чувство че все едно нищоне се е случило, но това поражда напрежение в отношенията.

Идва момент обаче, в който глава надигат емоциите, старателно избягвани по време на болестта и настояват да бъдат изговорени. Най-вероятно и ти се питаш дали да ги споделиш с партньора си или да ги оставиш само за себе си.

За да възстановите близостта си, и комуникацията в семейството да бъде плодотворна, трябва да споделяте, като говорите открито за преживяванията си, за опасенията и страховете си

Емоциите на подкрепящия

Близките ти, особено тези, които са били в ролята на “болногледач”, изпитват подобни на твоите емоции, защото по своему те също съпреживяват диагнозата.  

За да не те тревожат по време на лечението, близкитети най-вероятно са оставили на заден план собствените си чувства, притеснения, болки и радости.

Сега, когато си в ремисия, както при теб, така и при тях, емоциите могат да връхлетят. Можеш да поощриш близките си да споделят чувствата си.

Силната проява на емоции като страх, тревога, вина, тъга, гняв, завист и срам са част от прехода към новото нормално и на близките ти. Те вероятно също като теб имат моменти на полюсни чувства - от отчаяние, до превъзбуда.

Не осъждай себе си, че те се чувстват така. Говорете за емоциите си, търсете различен начин да разредите интензитета им /общи хобита, танци, спорт/.

Вероятно покрай динамиката на грижите, медицинските прегледи и терапията, на близките ти често им се е налагало да влизат в ролята на медицинска сестра, психолог и социален работник.

Но дори след края на лечението ти, е нормално някои от навиците им на  “болногледач” да останат. Това е така, не защото те смятат за безпомощна, а защото смятат по навик или от страх, че не си се възстановила достатъчно. Сподели им как би искала да ти помагат сега и в какво, за да не правят нещата вместо теб.

Може би си заобиколена от “контролиращи” близки, които от страх да не ти се случи нещо, взимат решения вместо теб, сякаш знаят по-добре, ти от какво имаш нужда. Сподели с тях, че отново контролираш живота си и вече нямаш нужда от толкова много помощ.

Послания, които близките ти е добре да чуят:

• Задълженията към дома, семейството и работата ми връщат усещането за нормалност.
• Грижа се за себе си. Възобновявам предишните си хобита, спорт и срещите с приятели.
• Добруването ми отново зависи от мен самата, а не от другите.

Отношенията с партньора

Заедно с диагнозата рак, в отношенията с партньора ти, са дошли силните емоции,  различният ритъм и хилядите неизказани очаквания и страхове. В етапа на лечението, връзката вече е претърпяла своите промени, а сега без никой да ви пита имате ли сили за това, идват нови - сексуални проблеми, фертилни проблеми, физически ограничения, страх от връщането на работа, финансови притеснения и т.н.

Ако сте имали проблеми във връзката си преди диагнозата, или по време на лечението, те са там някъде и “чакат”. Обикновено болестта действа като катализатор за връзката,  показва наличието на проблеми и е провокатор да се преоценят много неща в живота и взаимоотношенията. Някои жени могат да решат, че вече не искат да бъдат във връзка, в която се чувстват нещастни. Други може да чувстват, че имат нужда от сигурността, която им дава възката, дори и да не се чувстват напълно щастливи. Трети пък установяват, че това преживяване ги сближава още повече с партньора им.

Справяне с трудности в комуникацията с партньора си

Двойките често изпитват затруднения да говорят за нещата, които им тежат. Доброто общуване не е лесно и невинаги се случва естествено. То изисква време, практика и полагане на усилия:

• Опитай се да слушаш активно: Това означава да се опитваш да разбереш какво иска да сподели партньорът ти.
• Опитай се да не предполагаш:  Без значение колко добре познаваш някого, не можеш да занеш какви мисли или чувства таи той. Хората сме склонии да поставяме себе си в центъра и често предполагаме, че настроенията на другите задължително са свързани с нас - той ни е сърдит, ядосан и т.н.. Ако приканим партньора си да сподели как се чувства и защо, често се оказва, че той преживява нещо свое.
• Опитай се да избягваш „Ти“-посланията: „Ти каза това. Ти направи това.“ Такива изказвания често се приемат като обвинение. Използвай "Аз" -послания, за да изразите чувствата си. Например, „Аз се почувствах  наистина зле, когато...“
• Опитай се да избягваш критики, сарказъм и обиди. Често, когато сме ядосани и афектирани, сме склонни да кажем неща, за които после съжаляваме.
• Опитай се да избягваш обобщенията: „Ти винаги...“ Съсредоточи се върху конкретната ситуация и това, което те кара да не се чувстваш добре в момента.
• Опитай се да се успокоиш: Ако усетиш, че започваш да се ядосваш или разстройваш по време на разговора, намери начин да се успокоиш. Помоли го да направите почивка, за да избегнете конфронтацията.
• Опитай се да се не бягаш от темата: Не повдигай стари аргументи и не се отклонявай от темата на разговора.
• Не очаквай да решите всичко в един разговор: Бъди готова да водите подобен разговор отново в бъдеще.‍
• Обмисли да потърсите помощ заедно: Може да е полезно и за двама ви да говорите с трета страна - психолог или друг неутрален човек, на когото имате доверие и който може да ви помогне при преминаването през този труден период.

Ако до преди диагнозата не си била във връзка и сега търсиш партньор, би било добре да си подготвена, че ще трябва да му кажешза рака си, а това може да е трудно за теб. Бъди готова, че той може и да не реагира по начина, които ти очакваш. Възможно е в началото да бъде шокиран и да се нуждае от време, за да се приспособи към тази новина. Може да има собствени страхове и притеснения или свое лично преживяване свързано с рака. Също така евъзможно новият ти партньор да приеме преживяното от теб нормално и да разбере, че то вече е част от теб самата.

Сексуалност

Сексуалните изменения са една от най-малко обсъжданите трудности по време и след лечението. Всъщност, доста висок процент от излекуваните страдат от някакъв вид разстройство на сексуалността, а това е аспект, който се отразява директно на качеството им на живот и взаимоотношенията с партньора. Липсата на познания относно тази тема и срамът, който изпитват жените от подобни разговори, са някои от причините, поради които те остават неразрешени.

Интимните отношения може да страдат по различни причини: някои са с физиологичен характер, свързани със заболяването и лечението му, други са от емоционален характер, свързани с възприятие на тялото след терапиите.

Загубата на сексуално желание е често срещана при жените, тъй като в следствие на лечението, те страдат от вагинална атрофия и сухота, заради което изпитват болка при половия контакт.

Онкологичната терапия понякога е причина за сексуални изменения и затруднения, но много често тези проблеми са на емоционална основа. За съжаление, с приключването на терапията, не приключват притесненията за външния вид и следите, които е оставила хирургията. Тези промени изключително много влияят на самочувствието и предизвикват тревога при мисълта за подновяване на сексуалния живот. Тревожността и депресията същомогат да са причина за намалено сексуално желание.

Във всеки един от случаите е важно да се говори и да се потърси решение на тези проблеми:

• Консултирай се с твоя гинеколог: Можеш да обсъдиш с твоя гинеколог  физиологичния дискомфорт и как може да бъде преодолян.
• Потърси консултация със сексолог: Той може да ти помогне да преодолеш психологическите си бариери.
• Говори открито с партньора си: Дори това да ти се струва трудно и странно, поговори по темата с партньора си. Той няма как да знае какво точно изпитваш, но след като му обясниш какво те притеснява, какво не ти доставя удоволствие и какво ти и е приятно, той ще може по-добре да отговори на очакванията ти. Може би се опитваш да избегваш сексуален контакт, защото се притесняваш, че партньорът ти не възприема промененото ти тяло. Сподели с него притесненията си и може да се окаже, че него съвсем не го притеснява това, което тревожи теб. Винаги можеш да си купиш атрактивно бельо или нощница, които прикриват определени части на тялото ти, или да легнеш в леглото преди партньора си, за да не се налага да се събличаш пред него.
• Открийте заедно нови ерогенни зони: За много жени гърдите са особено ерогенна зона. Ако стимулацията на гърдите ти е важна част от сексуалното удоволствие, загубата на гърда може значително да повлияе усещанията ти по време на половия акт. Същото може да се отнася и за партньора ти, ако да гледа и докосва гърдите ти е било нещо, което е носило сексуално удоволствие и за него. Заедно можете да изследвате други ерогенни зони. Откриването на нови начини за споделяне на еротични моменти винаги носи силен заряд в сексуалния живот на двойката.

Отношенията с децата

До този момент, вероятно си се тревожила не само за болестта си, но и за евентуалния ѝ ефект върху живота на дето/децата ти, за невъзможността да следиш и вземаш пълноценно участие в развитието му/им. Твоят природен инстинкт като родител, е да ги защитаваш, да правиш най-доброто за тях, а в разрез с това, им се е наложило да те видят болна, слаба, различна.

Най-вероятно болестта ти е променила и тяхното ежедневие. Може би е имало моменти, в които и те са изпълнявали ролята на “болногледач”. Забелязали са физическите и емоционалните промени в теб, които биха могли да породят у тях чувство за тъга или вина.

Сега, след лечението, е напълно нормално децата да продължат да изпитват тревога и притеснение, както всички останали в семейството. Необходимостта да се адаптирате към една нова динамика със стари навици - водене на детето на училище или на детска градина, пътуване през уикенда, разходка в парка с него - както и създаване на нови такива - отсъствие заради регулярните прегледи, време, специално за теб, също може да е натоварващо за децата и да изисква време.

Важно е, детето да е наясно с промените, които предстоят да се случат, независимо колко е малко то. Детето ще стане директен свидетел на поредния процес на адаптация, сега към новото нормално и психически може да се натовари, защото не знае какво се очаква от него.  

Децата са изключително интуитивни, те долавят промяната на емоциите в дома и в поведението на своите родители. Разговаряй стях за това какво означава ремисия. Те имат нуждата да получат адекватна информация и помощ, да я осмислят по свой начин. Важно е, не само да им даваш информация, а и те да усещат любовта ти, да чувстват готовността ти да сесправиш с настоящата ситуация.

Ако смяташ, че на детето му е трудно да се приспособи към новата динамика, не се притеснявай да потърсиш помощта на детски психолог.