Модул Емоционална стабилност

Излизането от „ролята на пациент“ е процес и е възможно да продължиш да изпитваш несигурност, тревожност, желание да останеш в тази роля и невъзможност да се справиш с очакванията на близките си.

Ремисията може да бъде също толкова страшна, колкото и самата диагноза. Когато се лекуваш, ти имаш цел, посока и грижата на медицинския екип. Когато влезеш в ремисия, изведнъж разбираш, че целта е постигната, но същевременно страховете не са си отишли.

Дори сега, когато си в ремисия, ракът вероятно е оставил някои видими спомени за преживяното от теб, между които най-осезаеми са белезите от операциите. Може също така да си качила или свалила килограми като страничен ефект от лекарствата. Всички това може да е провокатор за разочарование от тялото ти.

Комуникацията в семейството е едно от предизвикателствата както по време, така и след терапията. Често темата за болестта е табу. С отбягването ѝ се създава илюзорно чувство че все едно нищоне се е случило, но това поражда напрежение в отношенията.

Със сигурност, след заболяването, доста се е променила заобикалящата те среда и общуването ти с хората. Ракът може да е изменил динамиката в нея, да е довел до промени в поведението на околните и до объркване и съмнение в теб, чудейки се защо така правят. Възможно е да се видиш принудена да се изправиш срещу социалната стигма, т.е. срещу стереотипите, които социалната среда приписва на хората, преживели подобно заболяване.

По време на възстановяването на ритъма ти на живот и свикването с последствията от заболяването, е време да „задействаш” и да възвърнеш или да изградиш навици, които да ти доставят удоволствие, да те тонизират и стабилизират, за да продължиш живота си пълноценно.

Връщането на работа, колкото и желано да е от теб от икономическа, от социална и от емоционална гледна точка, може също да се окаже и предизвикателство, заради забързания ритъм, от който си отвикнала, заради преразпределението на ролите в семейството, заради отношението на колегите и т.н.