Отново на работа и емоциите, породени от това
По време на лечението, много жени спират да ходят на работа. Понякога, те сами вземат това решение, а друг път са принудени от физическото си състояние да прекъснат професионалната си кариера. Може би и ти си била от тези жени и след края на лечението е дошло време да се върнеш на работа. Това, колкото и желано да е от теб от икономическа, от социална и от емоционална гледна точка, може също да се окаже и предизвикателство, заради забързания ритъм, от който си отвикнала, заради преразпределението на ролите в семейството, заради отношението на колегите и т.н.
Специално разработихме материали с практическа насоченост, които ще ти помогнат в този преход, които можеш да откриеш в модула "Отново на работа", но сега ще поговорим за различните емоции, които напълно нормално може да сесъбудят в теб:
- Страх от отхвърляне: Възможно е, заради всичко преживяно от теб покрай лечението, самочувствието ти да е пострадало. Може заради новия облик на тялото ти да изпитваш опасения от това как ще бъдеш въприета. Най-вероятно други дори не забелязват промените и тези притеснения съществуват само във твоето съзнание.
- Съмнение в собствените ти способности: Неминуемо, дългият ти престой у дома и променения фокус, са те отдалечили от трудовия ритъм и навици. Вероятно изпитваш съмнения дали ще можеш да се справяш с работните си задължения както преди. Нормално е да се тревожиш и да си позагубила от самочувствието си. През подобна емоция преминават и жените, които се връщат на работа след майчинство, без да са имали твоето изпитание. Знай, че болестта не определя твоите професионални качества. Припомни си трудните моменти по време на лечението, с които си се справила и си дай сметка колко си силна. Напълно нормално е да ти е необходимо време, за да навлезеш отново в спецификата на работата си и да си върнеш самочувствието и увереността, дай си това време.
- Объркване накъде да поемеш: Болестта най-вероятно те е накарала да преосмислиш много аспекти на живота и може би кариерният ти път е един от тях. Възможно е да се чувстваш объркана и да се питаш дали да се върнеш на старото работно място, дали да търсиш ново или пък изцяло да смениш посоката си на развитие. Дай си време и отдели специално внимание, за да разбереш какво те прави нещастна и какво те прави щастлива в работата. От кое има повече на старото ти работно място/професия и какво би ти донесла промяната. Винаги можеш да потърсиш и помощ от специалист в областта на кариернотоконсултиране.
- Взаимоотношенията с колегите: Сигурно се тревожиш как ще реагират колегите ти, какви ще са отношенията ти с тях и как точно ще говориш за заболяването. Вероятно ще получиш различни реакции - от нездраво любопитство, през пълно приемане и съпричастност, до безразличие и отбягване. Имай предвид, че реакцията на другите може да е силно повлияна от предишните ви отношения, от субективното възприемане на болестта (може разговорът за онкологично заболяване да им припомня тяхно лично преживяване или страх).
Възможно е също така темата за болестта ти да не е приятна за теб самата. Само от теб зависи дали и колко ще споделиш за преживяването си. Можеш предварително да помислиш колко, какво и с кого ще обсъждаш, както и да си подготвиш фрази, с които да прекратиш разговора по темата, като например: “За мен този период отмина и не искам отново да се връщам в тези емоции”, “Достатъчно говорихме за болестта, нека да поговорим за нещо приятно” и т.н..
Възможно е да се сблъскаш и с прекомерно обгрижване от страна на колегите, което да те накара да се чувстваш непълноценна. Поговори с ръководството и екипа за това как се чувстваш и какво натоварване си готова да поемеш.
Колкото и добре да познаваш колегите си, най-вероятно няма как да предвидиш какви ще са реакциите на всички. Това ще разбереш, когато се върнеш на работа, но предварителните тревожни сценарии в главата ти могат само да доведат до безпокойство. - Натискът от близките: Твоето семейство и най-близките ти хора са били до теб по време на лечението, изживели са ужаса, че могат да те загубят и е възможно сега в опита си да продължат да те закрилят, да искат да си останеш още у дома или пък в желанието да отдалечат болестта, да оказват натиск върху теб да се върнеш на работа преди да си готова. Важно е да се събразиш със своя ритъм и желание. Поговори с близките си за решението, което си взела, обсъдете новото разпределение на ролите в семейството с оглед на твоите възможности.
Обикновено професионалната ни изява е едно от нещата, с които се самоотъждествяваме като успешна личност и едно от нещата, които ни дават смисъл. Затова връщането на работа може да ти помогне да се отдалечиш от спомените за изживяното заболяване, да ти помогне да си възвърнеш самочувствието и да ти даде нови позитивни преживявания.